17 авг. 2017 г., 23:14

Желание

488 4 6

Теб ли изпратиха, рожбо? –

да събираш сълзите в ръка. 

Вече много е късно. 

Искам да съм сама. 

 

Беше време, мечтаехме! 

Сега съм сама. 

Стига ми чаша вода и залъче, 

но имам една молба. 

 

Когато настъпи желания час, 

не плачете. Чуйте моя глас! 

Той тихо шепне. 

Имам среща с любовта. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разтърстващо,образно,впечатляващо.
  • Много силно въздействащ стих, Васе! Поздравявам те!
  • Силна и много болезнена изповед!Усетих и съпреживях!До нови Васе и по добри времена!
  • Силно! Любовта е спасение и пречистване! Поздрави, Васе!
  • Много силен стих, Васе.
    Поздрави.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...