17 авг. 2017 г., 23:14

Желание

486 4 6

Теб ли изпратиха, рожбо? –

да събираш сълзите в ръка. 

Вече много е късно. 

Искам да съм сама. 

 

Беше време, мечтаехме! 

Сега съм сама. 

Стига ми чаша вода и залъче, 

но имам една молба. 

 

Когато настъпи желания час, 

не плачете. Чуйте моя глас! 

Той тихо шепне. 

Имам среща с любовта. 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Василка Ябанджиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разтърстващо,образно,впечатляващо.
  • Много силно въздействащ стих, Васе! Поздравявам те!
  • Силна и много болезнена изповед!Усетих и съпреживях!До нови Васе и по добри времена!
  • Силно! Любовта е спасение и пречистване! Поздрави, Васе!
  • Много силен стих, Васе.
    Поздрави.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...