17.08.2017 г., 23:14

Желание

485 4 6

Теб ли изпратиха, рожбо? –

да събираш сълзите в ръка. 

Вече много е късно. 

Искам да съм сама. 

 

Беше време, мечтаехме! 

Сега съм сама. 

Стига ми чаша вода и залъче, 

но имам една молба. 

 

Когато настъпи желания час, 

не плачете. Чуйте моя глас! 

Той тихо шепне. 

Имам среща с любовта. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Василка Ябанджиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разтърстващо,образно,впечатляващо.
  • Много силно въздействащ стих, Васе! Поздравявам те!
  • Силна и много болезнена изповед!Усетих и съпреживях!До нови Васе и по добри времена!
  • Силно! Любовта е спасение и пречистване! Поздрави, Васе!
  • Много силен стих, Васе.
    Поздрави.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...