Теб ли изпратиха, рожбо? –
да събираш сълзите в ръка.
Вече много е късно.
Искам да съм сама.
Беше време, мечтаехме!
Сега съм сама.
Стига ми чаша вода и залъче,
но имам една молба.
Когато настъпи желания час,
не плачете. Чуйте моя глас!
Той тихо шепне.
Имам среща с любовта.
© Василка Ябанджиева Всички права запазени