Желание
Поискахме с гората да се слеем,
да се изгубим в дивната и призрачност,
дърветата да гледат онемели
и клони да ни кимат – с цвят окичени.
Поискахме морето да събудим,
да го целунем с погледи избистрени
да се обгърнем с ветровете луди,
душите като чайки да изпискат.
Решихме да попаднем на съкровище,
Не знаехме, че скрито е в сърцата.
Поискахме да изградим основите –
любов и страст потърсиха телата.
Поискахме земята да докоснем,
частица пръст да замълчи в ръцете,
в незнайни висини да вдигнем мостове,
а може би пък – стълба към небето.
Поискахме мечтите за простора,
да имаме крила от вихри огнени,
да дишаме небето с всички пори,
с телата дъждовете да прогоним.
А всъщност се завръщаме към нищото,
душата ни през сълзи протестира,
несгодите и болките разнищваме
и чувстваме, че май тъга напира.
И свиваме душите си в черупките,
които ни се струват много сигурни,
запълваме огромните си дупки
и непознати чувства ни застигат.
И ето, че разтърси ни стихията,
реалността не можем да прескочим.
Не можем от живота да се скрием,
ще се наложи в тъмното да скочим.
Ала мечтите в живи се превърнаха
и дадоха ни сили да си справим.
На бъдещето да посеем зърното,
на Вечността начало да поставим!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антоанета Иванова Все права защищены
