25 июл. 2006 г., 15:44

Желание

1.3K 0 1

Няма смисал от това
да живееш във тъга,
като може всичко
да се промени още на мига.
Да избърша аз сълзите,
които текат от моите очи,
да спирам вече със игрите,
от които сърцето боли.
Животът е кратък и прекрасен,
уви, продължавам аз нататък,
а сърцето ми кънти.
Опарено
беше то,
измамено,
попарено
с лъжи.
Време е вече
да намеря любовта
на моите мечти.
Не искам повече да страдам,
омръзна ми от измами и лъжи.
На любов искам да се порадвам,
на страст със истински искри.
Да се скитам или да чакам,
любовта на моя живот,
искам да престана да плача,
а някой друг да му е гот.
Време е да се стягам,
защото няма време за излишна пот,
от живота няма аз да бягам,
та да изпитам поне малко гот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...