25 июл. 2006 г., 15:44

Желание

1.3K 0 1

Няма смисал от това
да живееш във тъга,
като може всичко
да се промени още на мига.
Да избърша аз сълзите,
които текат от моите очи,
да спирам вече със игрите,
от които сърцето боли.
Животът е кратък и прекрасен,
уви, продължавам аз нататък,
а сърцето ми кънти.
Опарено
беше то,
измамено,
попарено
с лъжи.
Време е вече
да намеря любовта
на моите мечти.
Не искам повече да страдам,
омръзна ми от измами и лъжи.
На любов искам да се порадвам,
на страст със истински искри.
Да се скитам или да чакам,
любовта на моя живот,
искам да престана да плача,
а някой друг да му е гот.
Време е да се стягам,
защото няма време за излишна пот,
от живота няма аз да бягам,
та да изпитам поне малко гот.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Георги Николов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....