25.07.2006 г., 15:44

Желание

1.2K 0 1

Няма смисал от това
да живееш във тъга,
като може всичко
да се промени още на мига.
Да избърша аз сълзите,
които текат от моите очи,
да спирам вече със игрите,
от които сърцето боли.
Животът е кратък и прекрасен,
уви, продължавам аз нататък,
а сърцето ми кънти.
Опарено
беше то,
измамено,
попарено
с лъжи.
Време е вече
да намеря любовта
на моите мечти.
Не искам повече да страдам,
омръзна ми от измами и лъжи.
На любов искам да се порадвам,
на страст със истински искри.
Да се скитам или да чакам,
любовта на моя живот,
искам да престана да плача,
а някой друг да му е гот.
Време е да се стягам,
защото няма време за излишна пот,
от живота няма аз да бягам,
та да изпитам поне малко гот.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Николов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...