Jul 25, 2006, 3:44 PM

Желание

  Poetry
1.3K 0 1

Няма смисал от това
да живееш във тъга,
като може всичко
да се промени още на мига.
Да избърша аз сълзите,
които текат от моите очи,
да спирам вече със игрите,
от които сърцето боли.
Животът е кратък и прекрасен,
уви, продължавам аз нататък,
а сърцето ми кънти.
Опарено
беше то,
измамено,
попарено
с лъжи.
Време е вече
да намеря любовта
на моите мечти.
Не искам повече да страдам,
омръзна ми от измами и лъжи.
На любов искам да се порадвам,
на страст със истински искри.
Да се скитам или да чакам,
любовта на моя живот,
искам да престана да плача,
а някой друг да му е гот.
Време е да се стягам,
защото няма време за излишна пот,
от живота няма аз да бягам,
та да изпитам поне малко гот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...