Jul 25, 2006, 3:44 PM

Желание

  Poetry
1.3K 0 1

Няма смисал от това
да живееш във тъга,
като може всичко
да се промени още на мига.
Да избърша аз сълзите,
които текат от моите очи,
да спирам вече със игрите,
от които сърцето боли.
Животът е кратък и прекрасен,
уви, продължавам аз нататък,
а сърцето ми кънти.
Опарено
беше то,
измамено,
попарено
с лъжи.
Време е вече
да намеря любовта
на моите мечти.
Не искам повече да страдам,
омръзна ми от измами и лъжи.
На любов искам да се порадвам,
на страст със истински искри.
Да се скитам или да чакам,
любовта на моя живот,
искам да престана да плача,
а някой друг да му е гот.
Време е да се стягам,
защото няма време за излишна пот,
от живота няма аз да бягам,
та да изпитам поне малко гот.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...