3 янв. 2007 г., 13:32

Желание

943 0 12

 

 

Не искам да е тъжно и самотно...

Ще сторя всичко нужно да не е...

ще се прокрадвам с бавни стъпки

към твоето сърце,

ще бъда тиха, кротка,

стопяващо добричка

като протягаща се нежно котка,

със топли лапи,

отъркваща гальовно гръб в дланта ти,

присвиваща в блаженство две очички,

щом й отвърнеш с ласки...

Ако усетя че се отегчаваш...

ще си отида... без да ме усетиш...

ще ти оставя само спомена

за двата силуета,

останали във миналото...

в някакво време, когато са били обзети

от някакви чувства, които

в някакъв миг от вечността,

(може би пролетен, може би друг...)

са се превърнали в ухаещи цветя,

или в ефирен сладък звук,

или в картина живописна от

художник неизвестен,

но с талант неповторим...

 

 

03.01.2006

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дидислава Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да,това си е желание с "талант неповторим"...Поздрав!
  • Како,нали знаеш,че котките са си малко лукавички,а не мисля,че ти се отъждествяваш с котка
  • Поздрав!
  • Благодаря ви много момчета, радвам се че ви е харесало. Вили, може би си прав, но строгото ритмично римуване често угася силата на думите които искам да използвам, стихът се превръща в леко детински, а не бива да звучи така. Умишлено се стремих да напиша това което чувствам, без да го строявам в напевен ритъм...а рима все пак си има и някаква форма, която да не спъва четенето...
  • Не зная дали е проза или поезия, но е много, много нежно! Поне според мен!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...