Желание
Не искам да е тъжно и самотно...
Ще сторя всичко нужно да не е...
ще се прокрадвам с бавни стъпки
към твоето сърце,
ще бъда тиха, кротка,
стопяващо добричка
като протягаща се нежно котка,
със топли лапи,
отъркваща гальовно гръб в дланта ти,
присвиваща в блаженство две очички,
щом й отвърнеш с ласки...
Ако усетя че се отегчаваш...
ще си отида... без да ме усетиш...
ще ти оставя само спомена
за двата силуета,
останали във миналото...
в някакво време, когато са били обзети
от някакви чувства, които
в някакъв миг от вечността,
(може би пролетен, може би друг...)
са се превърнали в ухаещи цветя,
или в ефирен сладък звук,
или в картина живописна от
художник неизвестен,
но с талант неповторим...
03.01.2006
© Дидислава All rights reserved.
