Желание

Поезия

940 0 12

Не искам да е тъжно и самотно...

Ще сторя всичко нужно да не е...

ще се прокрадвам с бавни стъпки

към твоето сърце,

ще бъда тиха, кротка,

стопяващо добричка

като протягаща се нежно котка,

със топли лапи,

отъркваща гальовно гръб в дланта ти,

присвиваща в блаженство две очички,

щом й отвърнеш с ласки...

Ако усетя че се отегчаваш...

ще си отида... без да ме усетиш...

ще ти оставя само спомена

за двата силуета,

останали във миналото...

в някакво време, когато са били обзети

от някакви чувства, които

в някакъв миг от вечността,

(може би пролетен, може би друг...)

са се превърнали в ухаещи цветя,

или в ефирен сладък звук,

или в картина живописна от

художник неизвестен,

но с талант неповторим...

03.01.2006

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

geowid (Георги Видинов)

Да,това си е желание с "талант неповторим"...Поздрав!

2007-04-04T17:30:59+03:00
Isi-Pisi (Искра Н)

Како,нали знаеш,че котките са си малко лукавички,а не мисля,че ти се отъждествяваш с котка

2007-01-16T23:14:01+02:00
lunna_sianka (ГАЛИНА ДАНКОВА)

Поздрав!

2007-01-07T19:21:30+02:00
didislava (Дидислава)

Благодаря ви много момчета, радвам се че ви е харесало. Вили, може би си прав, но строгото ритмично римуване често угася силата на думите които искам да използвам, стихът се превръща в леко детински, а не бива да звучи така. Умишлено се стремих да напиша това което чувствам, без да го строявам в напевен ритъм...а рима все пак си има и някаква форма, която да не спъва четенето...

2007-01-04T09:17:12+02:00
ВТ (Вили Тодоров)

Не зная дали е проза или поезия, но е много, много нежно! Поне според мен!

2007-01-03T23:24:22+02:00