Желание

12 апр. 2008 г., 09:01

Поэзия » Другая

1369 0 3

Няма даже миг на този свят,

обвит със светлина и мрак,

във който да не мисля аз

за нашата любов, родена с плам

като птица жар от пепелта!

Защо оказа се след време

в живота свой съм сам отново,

нима забравиха се клетвите и верността

и нощите тихи, покрити с красота?

Във кладенеца, пълен със тъга,

сега потъвам към безкрайното на мисълта,

за да изплувам аз на другата земя,

надявайки се, че там, обвита в светлина,

ме чака вечността на любовта...

vuicho (Стамо Мурджев)

2011-02-23T04:09:36+02:00

Шарен...в това е и надеждата да живее човек ! не е ли вечна любовта -значи няма такава както и де се изопачават нещата ...любовта или е има или никога няма да се появи а за края на живота си не бързам -човек се е родил да живее и да се бори ,а който не е подготвен просто "потъва " и никой не му е виновен за нищо ....щом съм жив значи се боря-щом се боря значи все някога ще постигна нещо (ще оцелея ) !!!!
red_rosse (Цвети Пеева)

2008-04-23T21:23:38+03:00

Вечността и любовта не винаги са добра комбинация, си мисля.
Ако нещо си е отишло, по-добре да продължим и ние по пътя си. Тъжно, но в повечето случаи е така.
Тъжен и откровен стих. Не унивай. Животът е шарен.
bibata (Зорница Аламанчева)

2008-04-12T14:36:06+03:00

Уви,Вуйчо подобно щастие има само слад края на живота-т.е. след смъртта/но,това пак не е гарантирано/