Желание
Няма даже миг на този свят,
обвит със светлина и мрак,
във който да не мисля аз
за нашата любов, родена с плам
като птица жар от пепелта!
Защо оказа се след време
в живота свой съм сам отново,
нима забравиха се клетвите и верността
и нощите тихи, покрити с красота?
Във кладенеца, пълен със тъга,
сега потъвам към безкрайното на мисълта,
за да изплувам аз на другата земя,
надявайки се, че там, обвита в светлина,
ме чака вечността на любовта...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стамо Мурджев Всички права запазени
! не е ли вечна любовта -значи няма такава както и де се изопачават нещата ...любовта или е има или никога няма да се появи а за края на живота си не бързам -човек се е родил да живее и да се бори ,а който не е подготвен просто "потъва " и никой не му е виновен за нищо ....щом съм жив значи се боря-щом се боря значи все някога ще постигна нещо (ще оцелея ) !!!!
