Няма даже миг на този свят,
обвит със светлина и мрак,
във който да не мисля аз
за нашата любов, родена с плам
като птица жар от пепелта!
Защо оказа се след време
в живота свой съм сам отново,
нима забравиха се клетвите и верността
и нощите тихи, покрити с красота?
Във кладенеца, пълен със тъга,
сега потъвам към безкрайното на мисълта,
за да изплувам аз на другата земя,
надявайки се, че там, обвита в светлина,
ме чака вечността на любовта...
© Стамо Мурджев Всички права запазени