Няма даже миг на този свят,
обвит със светлина и мрак,
във който да не мисля аз
за нашата любов, родена с плам
като птица жар от пепелта!
Защо оказа се след време
в живота свой съм сам отново,
нима забравиха се клетвите и верността
и нощите тихи, покрити с красота?
Във кладенеца, пълен със тъга,
сега потъвам към безкрайното на мисълта,
за да изплувам аз на другата земя, ...