vuicho (Стамо Мурджев)
2 5
Apr 12, 2008, 9:01 AM

Желание 

  Poetry » Other
1371 0 3

Няма даже миг на този свят,

обвит със светлина и мрак,

във който да не мисля аз

за нашата любов, родена с плам

като птица жар от пепелта!

Защо оказа се след време

в живота свой съм сам отново,

нима забравиха се  клетвите и верността

и нощите тихи, покрити с красота?

Във кладенеца, пълен със тъга,

сега потъвам към безкрайното на мисълта,

за да изплувам аз на другата земя,

надявайки се, че там, обвита в светлина,

ме чака вечността на любовта...

© Стамо Мурджев All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Шарен...в това е и надеждата да живее човек ! не е ли вечна любовта -значи няма такава както и де се изопачават нещата ...любовта или е има или никога няма да се появи а за края на живота си не бързам -човек се е родил да живее и да се бори ,а който не е подготвен просто "потъва " и никой не му е виновен за нищо ....щом съм жив значи се боря-щом се боря значи все някога ще постигна нещо (ще оцелея ) !!!!
  • Вечността и любовта не винаги са добра комбинация, си мисля.
    Ако нещо си е отишло, по-добре да продължим и ние по пътя си. Тъжно, но в повечето случаи е така.
    Тъжен и откровен стих. Не унивай. Животът е шарен.
  • Уви,Вуйчо подобно щастие има само слад края на живота-т.е. след смъртта/но,това пак не е гарантирано/
Random works
: ??:??