8 нояб. 2013 г., 21:19

Желанието

770 0 2

А желанието - нека отлитне....

Вярвам - то ще се върне при мен.

А кога пак ще кацне - не питам.

Просто чакам го своя ден.

 

Ако трябва - при друг ще отиде.

Но нали друг ще бъде щастлив!

Ще се радвам това да го видя -

и пак ще е денят ми красив.

 

И дори да не стигна тез замъци,

и душата ми да не полети -

ала аз съм имал желания...

И съм имал светли мечти.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стефан Янев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Извинявай, ама как си представяш, че душата ти няма да полети, и то при положение, че имаш мечти и желания? Просто няма как! Поздрав!
  • Браво!Много благородно!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...