25 мар. 2022 г., 16:36

Железният номад

792 8 16

                                       „Оженете се. Ако случите на добра жена, ще сте

                                        щастлив. Ако случите на лоша, ще станете философ."

                                                                                                                         Сократ

Накрая му се случи да я срещне.

В началото бе някаква мълва,

която и в детайла беше грешна,

но дяволът е в дребните неща –

 

в дискретните лунички по нослето,

в изящния (като на фея) ръст

и съзвездието бенки в деколтето.

Но не и в нравът, който бе присъщ

 

на гризли с дни държана на диета

или кротал, събуждащ се от сън.

Да му разпише бе на път билета.

Все пак размисли. Явно не е пън

 

с изсечените мускули на торса

и Харли между здравите бедра.

Кой скулптор го е ваял, бе въпроса

.... навярно не е раждан от жена.

 

А сблъсъкът им беше титаничен.

Пред звяра мощен тя внезапно сви

и моментално всичко стана лично.

От татусите му вълкът зави.

 

И въпреки пищящите аларми

я метна на седалката отзад.

Съвсем не бе по сополиви драми –

мъжът е от породата "номад".

 

Помисли си: "сега ще ме подпали!"

и алфата приготви се за лов.

Замърка тя щом с устни го погали:

– Готов ли си да станеш философ?!

 

Жени Иванова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jasmin Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Във втората част ще изясним съвсем кой кого, кога и защо ) Вики, радва се, че се отби при мен
  • Намерил си е майсторката
  • Ели, Петър, Танче, Дейка, Васко, Стойчо, безкрайно съм благодарна за всяка дума, която сте написали под този стих. Задължена съм
  • Усмина ме, Жени!
  • Тя да внимава, Жени, че може да я ,,загуби" на някой завой! (

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...