Mar 25, 2022, 4:36 PM

Железният номад

791 8 16

                                       „Оженете се. Ако случите на добра жена, ще сте

                                        щастлив. Ако случите на лоша, ще станете философ."

                                                                                                                         Сократ

Накрая му се случи да я срещне.

В началото бе някаква мълва,

която и в детайла беше грешна,

но дяволът е в дребните неща –

 

в дискретните лунички по нослето,

в изящния (като на фея) ръст

и съзвездието бенки в деколтето.

Но не и в нравът, който бе присъщ

 

на гризли с дни държана на диета

или кротал, събуждащ се от сън.

Да му разпише бе на път билета.

Все пак размисли. Явно не е пън

 

с изсечените мускули на торса

и Харли между здравите бедра.

Кой скулптор го е ваял, бе въпроса

.... навярно не е раждан от жена.

 

А сблъсъкът им беше титаничен.

Пред звяра мощен тя внезапно сви

и моментално всичко стана лично.

От татусите му вълкът зави.

 

И въпреки пищящите аларми

я метна на седалката отзад.

Съвсем не бе по сополиви драми –

мъжът е от породата "номад".

 

Помисли си: "сега ще ме подпали!"

и алфата приготви се за лов.

Замърка тя щом с устни го погали:

– Готов ли си да станеш философ?!

 

Жени Иванова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jasmin All rights reserved.

Comments

Comments

  • Във втората част ще изясним съвсем кой кого, кога и защо ) Вики, радва се, че се отби при мен
  • Намерил си е майсторката
  • Ели, Петър, Танче, Дейка, Васко, Стойчо, безкрайно съм благодарна за всяка дума, която сте написали под този стих. Задължена съм
  • Усмина ме, Жени!
  • Тя да внимава, Жени, че може да я ,,загуби" на някой завой! (

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...