25.03.2022 г., 16:36

Железният номад

800 8 16

                                       „Оженете се. Ако случите на добра жена, ще сте

                                        щастлив. Ако случите на лоша, ще станете философ."

                                                                                                                         Сократ

Накрая му се случи да я срещне.

В началото бе някаква мълва,

която и в детайла беше грешна,

но дяволът е в дребните неща –

 

в дискретните лунички по нослето,

в изящния (като на фея) ръст

и съзвездието бенки в деколтето.

Но не и в нравът, който бе присъщ

 

на гризли с дни държана на диета

или кротал, събуждащ се от сън.

Да му разпише бе на път билета.

Все пак размисли. Явно не е пън

 

с изсечените мускули на торса

и Харли между здравите бедра.

Кой скулптор го е ваял, бе въпроса

.... навярно не е раждан от жена.

 

А сблъсъкът им беше титаничен.

Пред звяра мощен тя внезапно сви

и моментално всичко стана лично.

От татусите му вълкът зави.

 

И въпреки пищящите аларми

я метна на седалката отзад.

Съвсем не бе по сополиви драми –

мъжът е от породата "номад".

 

Помисли си: "сега ще ме подпали!"

и алфата приготви се за лов.

Замърка тя щом с устни го погали:

– Готов ли си да станеш философ?!

 

Жени Иванова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Jasmin Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Във втората част ще изясним съвсем кой кого, кога и защо ) Вики, радва се, че се отби при мен
  • Намерил си е майсторката
  • Ели, Петър, Танче, Дейка, Васко, Стойчо, безкрайно съм благодарна за всяка дума, която сте написали под този стих. Задължена съм
  • Усмина ме, Жени!
  • Тя да внимава, Жени, че може да я ,,загуби" на някой завой! (

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...