Самира (Катерина)
51 286
23 дек. 2007 г., 08:11

Желязна, тъмна броня 

  Поэзия » Другая
794 0 4
Снощи късно мракът ме пробуди,
прошепна нещо с ледения глас,
с дланта студена леко ме побутна.
"Едва ли сън е..." - си помислих аз.
Опитах се да го изгоня,
но той се впи във мен със сила,
сякаш носеше желязна броня -
цялата ме бе обвила....
И тази броня не е просто мрака,
а обръча на тъмните ми чувства,
който тази нощ донесе знака
и в миг сърцето ми от страх препусна...
Тъмата мигом се възползва от страха ми
и затегна обръча до кърваво червено,
което по чаршафите се стече от плътта ми,
а тялото ми се отпусна изморено...
С тъга се храни тя - тъмата,
от душата ми прозрачна си я взима,
наднича вътре - иска да ми вземе даже крсотата,
а червеното в чаршафите попива...

© Катерина Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??