Желязна, тъмна броня
Снощи късно мракът ме пробуди,
прошепна нещо с ледения глас,
с дланта студена леко ме побутна.
"Едва ли сън е..." - си помислих аз.
Опитах се да го изгоня,
но той се впи във мен със сила,
сякаш носеше желязна броня -
цялата ме бе обвила....
И тази броня не е просто мрака,
а обръча на тъмните ми чувства,
който тази нощ донесе знака
и в миг сърцето ми от страх препусна...
Тъмата мигом се възползва от страха ми
и затегна обръча до кърваво червено,
което по чаршафите се стече от плътта ми,
а тялото ми се отпусна изморено...
С тъга се храни тя - тъмата,
от душата ми прозрачна си я взима,
наднича вътре - иска да ми вземе даже крсотата,
а червеното в чаршафите попива...
прошепна нещо с ледения глас,
с дланта студена леко ме побутна.
"Едва ли сън е..." - си помислих аз.
Опитах се да го изгоня,
но той се впи във мен със сила,
сякаш носеше желязна броня -
цялата ме бе обвила....
И тази броня не е просто мрака,
а обръча на тъмните ми чувства,
който тази нощ донесе знака
и в миг сърцето ми от страх препусна...
Тъмата мигом се възползва от страха ми
и затегна обръча до кърваво червено,
което по чаршафите се стече от плътта ми,
а тялото ми се отпусна изморено...
С тъга се храни тя - тъмата,
от душата ми прозрачна си я взима,
наднича вътре - иска да ми вземе даже крсотата,
а червеното в чаршафите попива...
© Катерина All rights reserved.
