Жена
Жена съм не повече от
другите,
чувствено-необуздана като
бурите.
Понякога съм от морето дошъл
прилив
или от небето за теб звезда
слязла.
Невинаги съм река тиxа,
а буен водопад, пази се.
По някой път с очи омайвам те,
или с моите страсти пленявам те.
Но винаги за теб съм ласка
подарена,
като поезия във делник
сътворена!
другите,
чувствено-необуздана като
бурите.
Понякога съм от морето дошъл
прилив
или от небето за теб звезда
слязла.
Невинаги съм река тиxа,
а буен водопад, пази се.
По някой път с очи омайвам те,
или с моите страсти пленявам те.
Но винаги за теб съм ласка
подарена,
като поезия във делник
сътворена!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мариола Томова Все права защищены
