Жена
Жена съм не повече от
другите,
чувствено-необуздана като
бурите.
Понякога съм от морето дошъл
прилив
или от небето за теб звезда
слязла.
Невинаги съм река тиxа,
а буен водопад, пази се.
По някой път с очи омайвам те,
или с моите страсти пленявам те.
Но винаги за теб съм ласка
подарена,
като поезия във делник
сътворена!
другите,
чувствено-необуздана като
бурите.
Понякога съм от морето дошъл
прилив
или от небето за теб звезда
слязла.
Невинаги съм река тиxа,
а буен водопад, пази се.
По някой път с очи омайвам те,
или с моите страсти пленявам те.
Но винаги за теб съм ласка
подарена,
като поезия във делник
сътворена!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариола Томова Всички права запазени
