7 сент. 2007 г., 13:45

Жена 

  Поэзия
573 0 10
 

защо ли дявола създал те е

защо ли вятъра в косите ти струи

защо събрала цялата тъга

дъгата в теб излива и струи

различни ли сме с теб - не зная аз

уж еднаква е човешката ни страст

дълбоко в себе си ний таим

любов голяма - безгранична

море от страсти в нас бушува

но сякаш трудно е да изразим

това което в нас таим

и сякаш думите не стигат вече

тъга май обзема ме до край

недей скърби

а утрешния ден погледни

и нищо че не стават чудеса - 

света е пълен с доброта

сълзите май напират в мен

навън вали - сълзи се

стичат от очите

© Кирил Кирчев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Хубав , трогателен стих , Кирил.За да оцениш добротата, трябва непременно да се сблъскаш и с лошотата. Браво.
  • Хубав стих,добре дошъл!
  • Добре дошъл при нас!
    Желая ти успех!
    Хубав стих,откровен!
  • Поздрави и от мен!
  • И все пак, света е пълен с доброта!
    Добре дошъл, Кирил!
  • Поздрав!
  • Добре дошъл!!!Хубав стих!Поздравления!Желая ти успех!
  • Мнго хубав стих!Поздравлениа!
  • "и нищо че не стават чудеса"
    А ти успяваш ли да видиш чудесата? Нима една снежинка падаща от небето не е чудо? Нима една изгрева и променящият се цвят на луната не са чудо? Нима усмивката на 1 непознат не е чудо, че ти я е дал? Върви и вместо болка, тъга и самота, дари мн доброта и чудеса на някой любим за теб човек
  • Трогателен е стиха ти!Поздрав!
Предложения
: ??:??