Жена
защо ли дявола създал те е
защо ли вятъра в косите ти струи
защо събрала цялата тъга
дъгата в теб излива и струи
различни ли сме с теб - не зная аз
уж еднаква е човешката ни страст
дълбоко в себе си ний таим
любов голяма - безгранична
море от страсти в нас бушува
но сякаш трудно е да изразим
това което в нас таим
и сякаш думите не стигат вече
тъга май обзема ме до край
недей скърби
а утрешния ден погледни
и нищо че не стават чудеса -
света е пълен с доброта
сълзите май напират в мен
навън вали - сълзи се
стичат от очите¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Кирил Кирчев Todos los derechos reservados
