Sep 7, 2007, 1:45 PM

Жена

  Poetry
678 0 10
 

защо ли дявола създал те е

защо ли вятъра в косите ти струи

защо събрала цялата тъга

дъгата в теб излива и струи

различни ли сме с теб - не зная аз

уж еднаква е човешката ни страст

дълбоко в себе си ний таим

любов голяма - безгранична

море от страсти в нас бушува

но сякаш трудно е да изразим

това което в нас таим

и сякаш думите не стигат вече

тъга май обзема ме до край

недей скърби

а утрешния ден погледни

и нищо че не стават чудеса - 

света е пълен с доброта

сълзите май напират в мен

навън вали - сълзи се

стичат от очите

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Кирчев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...