20 мая 2010 г., 22:58

Жена

929 0 0

Отново притихнала стоя до теб
и мракът превръща се в стихия,
и вятърът отвява ме към теб,
там, където не си и няма да те има.

И отнема ме животът пак с черна пелерина,
тогава, когато съм сама и искам да те видя -
протягам си ръцете и усещам пак -
щастие и сила.

Живея в своя свят сега,
когато теб те няма...
и усещам се някак слаба,
безвластна, като че ли в някаква измама.

И босонога крача пак
по сивите пътеки на нощта,
и искам отговори от съдбата,
чакаща ме, молеща ме, казваща ми: "Добре дошла!".

И връщам се във време властно,
в истина, дори в лъжа,
усещам се обичана и страстна,
уж мъничка, а изсраснала ЖЕНА.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пламена Христова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...