Отново притихнала стоя до теб
и мракът превръща се в стихия,
и вятърът отвява ме към теб,
там, където не си и няма да те има.
И отнема ме животът пак с черна пелерина,
тогава, когато съм сама и искам да те видя -
протягам си ръцете и усещам пак -
щастие и сила.
Живея в своя свят сега,
когато теб те няма...
и усещам се някак слаба,
безвластна, като че ли в някаква измама. ...