2 нояб. 2008 г., 12:30

Жена 

  Поэзия » Другая
805 0 4

Вятърна съм,

(не вятърничава, не)

волна като вятъра летя.

Есен златна съм,

(в мен листопадно е)

есенно навътре си валя.

Грешница съм,

(не с грях телом, не)

наранявам се сама, горя.

Скитница съм,

(без път на никъде)

скитам се, без да вървя.

 

Лъгала съм,

(не изричайки лъжи)

на себе си, за да простя.

Измамна съм,

(без измама да личи)

явявам се будна в съня.

Магийна съм,

(без клетва да звучи)

със сила, равна на вълна.

Орисана съм

(със съдбовни две очи)

да бъда истинска жена.

 

 

 

01.11.2008г

 

© Анета Саманлиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Как успяваш винаги, мен многосломната да ме оставиш без думи.Вълшебство си ти слънце, вълшебство!

    с обич:твоето любимо Облаче
  • тайфун
  • Винаги съм се възхищавала на твоя изказ и светоусещане и този път пак ме изненада приятно. Прекрасен стих!!!
  • Хубав стих! Много ми хареса! Поздрави!
Предложения
: ??:??