Nov 2, 2008, 12:30 PM

Жена 

  Poetry » Other
803 0 4

Вятърна съм,

(не вятърничава, не)

волна като вятъра летя.

Есен златна съм,

(в мен листопадно е)

есенно навътре си валя.

Грешница съм,

(не с грях телом, не)

наранявам се сама, горя.

Скитница съм,

(без път на никъде)

скитам се, без да вървя.

 

Лъгала съм,

(не изричайки лъжи)

на себе си, за да простя.

Измамна съм,

(без измама да личи)

явявам се будна в съня.

Магийна съм,

(без клетва да звучи)

със сила, равна на вълна.

Орисана съм

(със съдбовни две очи)

да бъда истинска жена.

 

 

 

01.11.2008г

 

© Анета Саманлиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Как успяваш винаги, мен многосломната да ме оставиш без думи.Вълшебство си ти слънце, вълшебство!

    с обич:твоето любимо Облаче
  • тайфун
  • Винаги съм се възхищавала на твоя изказ и светоусещане и този път пак ме изненада приятно. Прекрасен стих!!!
  • Хубав стих! Много ми хареса! Поздрави!
Random works
: ??:??