Жена
Вятърна съм,
(не вятърничава, не)
волна като вятъра летя.
Есен златна съм,
(в мен листопадно е)
есенно навътре си валя.
Грешница съм,
(не с грях телом, не)
наранявам се сама, горя.
Скитница съм,
(без път на никъде)
скитам се, без да вървя.
Лъгала съм,
(не изричайки лъжи)
на себе си, за да простя.
Измамна съм,
(без измама да личи)
явявам се будна в съня.
Магийна съм,
(без клетва да звучи)
със сила, равна на вълна.
Орисана съм
(със съдбовни две очи)
да бъда истинска жена.
01.11.2008г
© Анета Саманлиева All rights reserved.
