Жена
Вятърна съм,
(не вятърничава, не)
волна като вятъра летя.
Есен златна съм,
(в мен листопадно е)
есенно навътре си валя.
Грешница съм,
(не с грях телом, не)
наранявам се сама, горя.
Скитница съм,
(без път на никъде)
скитам се, без да вървя.
Лъгала съм,
(не изричайки лъжи)
на себе си, за да простя.
Измамна съм,
(без измама да личи)
явявам се будна в съня.
Магийна съм,
(без клетва да звучи)
със сила, равна на вълна.
Орисана съм
(със съдбовни две очи)
да бъда истинска жена.
01.11.2008г
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анета Саманлиева Всички права запазени
