2 nov 2008, 12:30

Жена

  Poesía » Otra
964 0 4

Вятърна съм,

(не вятърничава, не)

волна като вятъра летя.

Есен златна съм,

(в мен листопадно е)

есенно навътре си валя.

Грешница съм,

(не с грях телом, не)

наранявам се сама, горя.

Скитница съм,

(без път на никъде)

скитам се, без да вървя.

 

Лъгала съм,

(не изричайки лъжи)

на себе си, за да простя.

Измамна съм,

(без измама да личи)

явявам се будна в съня.

Магийна съм,

(без клетва да звучи)

със сила, равна на вълна.

Орисана съм

(със съдбовни две очи)

да бъда истинска жена.

 

 

 

01.11.2008г

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анета Саманлиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Как успяваш винаги, мен многосломната да ме оставиш без думи.Вълшебство си ти слънце, вълшебство!

    с обич:твоето любимо Облаче
  • тайфун
  • Винаги съм се възхищавала на твоя изказ и светоусещане и този път пак ме изненада приятно. Прекрасен стих!!!
  • Хубав стих! Много ми хареса! Поздрави!

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...