Жена.
Жената е съдба,
която времето ще помни,
в очите скрива тя тъга,
но помни вечно всяка болка.
Жената - изворна вода.
С потоци нежност съживява
угаснали, потънали мечти
и в дланите й принц ще си.
Жената - пъстроцветна е дъга,
в багрите й ще забравиш що е болка
и с нови сили ще летиш,
дори когато няма хоризонти.
Жената - непораснало дете.
Умее лесно да прощава.
И стигнеш ли до нейното сърце,
в живота ти любов ще донесе.
Жена - една изстрадана присъда
В плен ти вечно ще да бъдеш.
И няма да поискаш да избягаш,
живота ти изпълнила с любов,
ще търсиш нежния й зов.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Радка Иванова Все права защищены
