13 sept 2008, 13:08

Жена. 

  Poesía » Otra
630 0 4
Жената е съдба,
която времето ще помни,
в очите скрива тя тъга,
но помни вечно всяка болка.
Жената - изворна вода.
С потоци нежност съживява
угаснали, потънали мечти
и в дланите й принц ще си.
Жената - пъстроцветна е дъга,
в багрите й ще забравиш що е болка
и с нови сили ще летиш,
дори когато няма хоризонти. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радка Иванова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??