Sep 13, 2008, 1:08 PM

Жена. 

  Poetry » Other
578 0 4
 

Жената е съдба,

която времето ще помни,

в очите скрива тя тъга,

но помни вечно всяка болка.

Жената - изворна вода.

С потоци нежност съживява

угаснали, потънали мечти

и в дланите й принц ще си.

Жената - пъстроцветна е дъга,

в багрите й ще забравиш що е болка

и с нови сили ще летиш,

дори когато няма хоризонти.

Жената - непораснало дете.

Умее лесно  да прощава.

И стигнеш ли до нейното сърце,

в живота ти любов ще донесе.

Жена - една изстрадана присъда

В плен ти вечно ще да бъдеш.

И няма да поискаш да избягаш,

живота ти изпълнила с любов,

ще търсиш нежния й зов.  

© Радка Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??