Жена
Като вихрушка
в зимен ден
оставя вятъра си да беснее,
дори насън мечтае и копнее
за малко слънце
в мъжките очи.
Пленява, очарова и омайва
ту себе си, ту някой друг
и времето дори не й личи,
защото знае всяка земна тайна.
И гневна, и красива, тя
постига свойто намерение
и често преоткрива куп неща
като съсипе нечие настроение.
Омразна тя била е, и обичана,
възпята от поети и посичана
и няма спор ще бъде тя една -
половина от мъжа си
е наречена,
от неговото тяло е отсечена
и Господ именува я ЖЕНА!
в зимен ден
оставя вятъра си да беснее,
дори насън мечтае и копнее
за малко слънце
в мъжките очи.
Пленява, очарова и омайва
ту себе си, ту някой друг
и времето дори не й личи,
защото знае всяка земна тайна.
И гневна, и красива, тя
постига свойто намерение
и често преоткрива куп неща
като съсипе нечие настроение.
Омразна тя била е, и обичана,
възпята от поети и посичана
и няма спор ще бъде тя една -
половина от мъжа си
е наречена,
от неговото тяло е отсечена
и Господ именува я ЖЕНА!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ая Цонева Все права защищены
