Jan 13, 2008, 8:51 PM

Жена 

  Poetry » Love
587 0 7
Като вихрушка
в зимен ден
оставя вятъра си да беснее,
дори насън мечтае и копнее
за малко слънце
в мъжките очи.
Пленява, очарова и омайва
ту себе си, ту някой друг
и времето дори не й личи,
защото знае всяка земна тайна.
И гневна, и красива, тя
постига свойто намерение ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ая Цонева All rights reserved.

Random works
: ??:??