2 нояб. 2017 г., 09:28  

Жена, чието име в сънища съм сричал

1K 11 15

Дъждът докосва ме със хладни длани

тъгата от лицето да изтрие...

Но тя в душата ми  ще си остане,

макар и зад усмивка да я крия...

 

На пръсти в миналото ще пристъпвам

и нощите си в спомени ще  губя...

При среща неочаквана ще тръпна -

не искам в теб повторно да се влюбя!...

 

Ще значи, че преди не съм обичал

и празен звук били са всички думи,

и нежностите, дето съм изричал,

слова били са в пристъп на безумие...

 

Ще стане болката ми по-голяма,

отвътре цял живот ще ме разяжда...

Душата ми ще бъде вечна рана,

кошмари сънищата ми ще раждат...

 

Дано Съдбата  бъде благосклонна

и пътищата ни не се пресичат!...

Eдна жена в живота си ще помня,

чието име в сънища съм сричал!...

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Роберт Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, Рени, и честит имен ден!...Бъди здрава и вдъхновението да не те напуска!...
  • В любими! Здравей, Роби!
  • Благодаря от сърце, приятели, че не пропускате да надниквате и в моята страница, макар че вече рядко влизам и аз тук!...Невъзможността да пребивавам дълго време в сайта, да чета и коментирам творбите ви, ме притеснява, но се надявам този период скоро да свърши...Тогава мисля, че ще наваксам за всичко пропуснато като четене и коментиране...
    Още веднъж благодаря за вниманието и бъдете вдъхновени!...
  • Винаги ще трепва сърцето. Харесах!
  • Красиво! Великолепна поезия! Комплименти,Роби!

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...