Жена, чието име в сънища съм сричал
Дъждът докосва ме със хладни длани
тъгата от лицето да изтрие...
Но тя в душата ми ще си остане,
макар и зад усмивка да я крия...
На пръсти в миналото ще пристъпвам
и нощите си в спомени ще губя...
При среща неочаквана ще тръпна -
не искам в теб повторно да се влюбя!...
Ще значи, че преди не съм обичал
и празен звук били са всички думи,
и нежностите, дето съм изричал,
слова били са в пристъп на безумие...
Ще стане болката ми по-голяма,
отвътре цял живот ще ме разяжда...
Душата ми ще бъде вечна рана,
кошмари сънищата ми ще раждат...
Дано Съдбата бъде благосклонна
и пътищата ни не се пресичат!...
Eдна жена в живота си ще помня,
чието име в сънища съм сричал!...
© Роберт All rights reserved.
