2 nov 2017, 9:28  

Жена, чието име в сънища съм сричал 

  Poesía » De amor
878 11 15
Дъждът докосва ме със хладни длани
тъгата от лицето да изтрие...
Но тя в душата ми ще си остане,
макар и зад усмивка да я крия...
На пръсти в миналото ще пристъпвам
и нощите си в спомени ще губя...
При среща неочаквана ще тръпна -
не искам в теб повторно да се влюбя!...
Ще значи, че преди не съм обичал
и празен звук били са всички думи,
и нежностите, дето съм изричал,
слова били са в пристъп на безумие... ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Роберт Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??