14 окт. 2024 г., 08:16  

Жена ми се разхожда по брега 

  Поэзия » Любовная
5.0 / 9
364 4 7
ЖЕНА МИ СЕ РАЗХОЖДА ПО БРЕГА
Във въздуха се вдига дълго ято
и над града – незнайно докога? –
се спуска час за влюбени, когато
жена ми се разхожда по брега.
Яката на палтото си повдига,
усмихва се, косите си реди.
Рисува по брега като по книга –
току пред любопитните води.
Чадърите завърта и се смее,
защото ѝ е хубаво под тях.
И в този миг забравям, че без нея ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Все права защищены

Предложения
  • И снова здесь гибнут ребята - которым семнадцать лет. Смерть их страшна, непонятна. А объяснении это...
  • Холодеет от минус двух до двадцати, колит в груди.. Может, мне доктора обмануть? - Как твоё сердце –...
  • Давай вернемся в Неверлэнд, давай забудем как приходит осень и сколько горести приносит каждый вновь...

Ещё произведения »