Жена ми се разхожда по брега
ЖЕНА МИ СЕ РАЗХОЖДА ПО БРЕГА
Във въздуха се вдига дълго ято
и над града – незнайно докога? –
се спуска час за влюбени, когато
жена ми се разхожда по брега.
Яката на палтото си повдига,
усмихва се, косите си реди.
Рисува по брега като по книга –
току пред любопитните води.
Чадърите завърта и се смее,
защото ѝ е хубаво под тях.
И в този миг забравям, че без нея
години от живота пропилях.
Вълната сива грива ще раздруса
и стъпките ѝ в миг ще прибере.
Ще си отиде тя – и в автобуса
край нея ще ухае на море.
А аз ще бъда някъде далече
и само дявол знае докога –
в часа, когато с влюбените вечер
жена ми се разхожда по брега.
14 октомврий 1983 г.
гр. Ереван, х-л „Армения”
© Валери Станков All rights reserved.
