Жена на борда
по Даниел Дефо
Разкъсани са вантите, платната
и корабът се носи слепешком.
Към рифа приближава в тъмнината,
подмятан от безмилостния щорм.
Жена на борда! Всеки тук потръпна.
Постъпи капитанът глупав зле.
Опашката на дявола подръпна.
На този курс любовницата взе.
Моряшкото поверие се сбъдна.
Нептун прибра си данъка зловещ.
Изхвърлена на пясъка осъмна
жената мокра, бяла като свещ.
А островът оказа се безлюден.
Какво ли ще се случи занапред?!
За амазонка пътят не е труден...
Не ще ни стигне тук един куплет.
Събра дъски. Колиба си направи.
Ловеше риба. Хващаше кози.
Заформи скоро мускули корави.
Пресъхнаха и всичките сълзи.
Единствено, в самотните си нощи,
тя жалеше за своя капитан.
Забрави го, видяла да се пощи,
стърчащ пред нея голият Петкан.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Vasil Ivanov Все права защищены
Липсваш, Василе.
