Жена на борда
по Даниел Дефо
Разкъсани са вантите, платната
и корабът се носи слепешком.
Към рифа приближава в тъмнината,
подмятан от безмилостния щорм.
Жена на борда! Всеки тук потръпна.
Постъпи капитанът глупав зле.
Опашката на дявола подръпна.
На този курс любовницата взе.
Моряшкото поверие се сбъдна.
Нептун прибра си данъка зловещ.
Изхвърлена на пясъка осъмна
жената мокра, бяла като свещ.
А островът оказа се безлюден.
Какво ли ще се случи занапред?!
За амазонка пътят не е труден...
Не ще ни стигне тук един куплет.
Събра дъски. Колиба си направи.
Ловеше риба. Хващаше кози.
Заформи скоро мускули корави.
Пресъхнаха и всичките сълзи.
Единствено, в самотните си нощи,
тя жалеше за своя капитан.
Забрави го, видяла да се пощи,
стърчащ пред нея голият Петкан.
© Vasil Ivanov All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Липсваш, Василе. -
Марко, благодаря ти, че се отби при мен! (
Самодива, баба и била Амазонка! (
Ина Калина, човек знае две и двеста! Жената - още повече! ( -
!
-
Я, каква е печена! Справя се без капитана и приема загубите, без да се скърши
-
аман с тия поверия - жената се е оказала истински мъж
-
Така е Деа! Петкан е печен! (
-
Петкан хитър - изчакал я е да направи колиба и чак тогава дошъл да се пощи
-
Така е, Румяна. Всички острови се напълниха с Петкановци! (
-
Ей заради такива по ред ситуации, не остана един пуст остров на земята!
-
Избирателна амнезия, Жени! В точния момент. 😆
Росица, радвам се, че се забавляваш с моите измишльотини! 😆
Художнико, доколкото разбрах, Петкан се е пощил зад лявото ухо. Поне такива са сведенията, де. 😆
Акеми, ще си играят шах. Бяла царица с черен офицер. 😆 -
ма, как пък я сполетя внезапна липса на спомени наш'та амазонка
-
"Очи, които не се виждат, се забравят." Като няма капитан ще се задоволи с Петкан. Много ми е забавно при теб!
-
Интересно...., къде ли точно се е пощил тоз Петкан.
-
Петкан е черен а тя- бяла. Нищо де, такива двойки сега са модерни.
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
