21 сент. 2014 г., 00:59

Жена номад 

  Поэзия » Философская
1283 0 4
Жена номад
Аз съм това, което съм.
Жена номад.
Тръгвам отново.
Непозната.
По неотъпкани пътеки.
Скали, познали бурите на времето.
Вървя.
Посестрима.
На незапалени все още огньове.
Пещери с някакви съкровища.
Притихвам. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Радостина Дианжело Все права защищены

Предложения
: ??:??