16 нояб. 2015 г., 20:53

Жена от класа

941 1 11

Жената от класа! 

тя мъничко горчи...
като кафе подправено
единствено с канела...
и чашата е тъмно огледало
събрало мъжките очи
ароматът ù е лек и хладен -
нежна зима посред жарко лято 
сякаш пролетно усое 
пее с цветен глас
дрехата ù диша с нея...
обгръща формите 
със намека за страст
движи се със пулса на града
и улицата губи дъх...
тротоарите умират от копнеж
въздухът дори ù прави път
... усмихва ти се леко,
докато говорите за новините в пет
а в ъгълчето на устата...
има фини перлички от скреж...
омаян, мислиш... толкова е умна!...
бяла шия... царствена глава!...
а тя те преценява...
кога ще е удобно...
да ти подравни 
новите крила...

 

Жени Иванова

   

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Jasmin Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Dimitrov67 (Валери Димитров): Валери, все пак дай линк към този конкурс. Ако ти не беше споменал в коментар за него... нямаше и да знам. Иначе не е важен гребенът....а вълната )
  • Blanshe (Фло Бланш ): Ама много идейно! Много! Благодаря, Фло

    Майче (Мая Нарлиева), Благодаря ти!
  • не крушките, годините ти са опасни, vale5 (Валентин ):
  • отивам немедлено да ти погаля профилната снимка с курсора на мишката... ма да знаеш, че мишката ми е хищна ))))
  • vale5 (Валентин ): ааа, казах, казах за стихото, казах ма, понеже имам още да казвам със стих.... ще се наложи да мъ почакаш така де, съспенс да има (отговора ти заслужава отговор - за стихото ти говоря, сериозно вече)

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...