Nov 16, 2015, 8:53 PM

Жена от класа

935 1 11

Жената от класа! 

тя мъничко горчи...
като кафе подправено
единствено с канела...
и чашата е тъмно огледало
събрало мъжките очи
ароматът ù е лек и хладен -
нежна зима посред жарко лято 
сякаш пролетно усое 
пее с цветен глас
дрехата ù диша с нея...
обгръща формите 
със намека за страст
движи се със пулса на града
и улицата губи дъх...
тротоарите умират от копнеж
въздухът дори ù прави път
... усмихва ти се леко,
докато говорите за новините в пет
а в ъгълчето на устата...
има фини перлички от скреж...
омаян, мислиш... толкова е умна!...
бяла шия... царствена глава!...
а тя те преценява...
кога ще е удобно...
да ти подравни 
новите крила...

 

Жени Иванова

   

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Jasmin All rights reserved.

Comments

Comments

  • Dimitrov67 (Валери Димитров): Валери, все пак дай линк към този конкурс. Ако ти не беше споменал в коментар за него... нямаше и да знам. Иначе не е важен гребенът....а вълната )
  • Blanshe (Фло Бланш ): Ама много идейно! Много! Благодаря, Фло

    Майче (Мая Нарлиева), Благодаря ти!
  • не крушките, годините ти са опасни, vale5 (Валентин ):
  • отивам немедлено да ти погаля профилната снимка с курсора на мишката... ма да знаеш, че мишката ми е хищна ))))
  • vale5 (Валентин ): ааа, казах, казах за стихото, казах ма, понеже имам още да казвам със стих.... ще се наложи да мъ почакаш така де, съспенс да има (отговора ти заслужава отговор - за стихото ти говоря, сериозно вече)

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...