25 июл. 2012 г., 16:05

Жена с очи на сърна

1.7K 0 1

Жена с очи на сърна

 

                             на П.

В тебе има плаха сърна –

скриваш тъгата ù в поглед

- бездна в черни очи.

Няма викове в тях,

а сълзите стоят

като гълъби кротнали

на морски прозорец.

Тях синевата ги топли,

а ефирът ги мами гальовно.

 

Свитото тяло

- черупка срещу света людоед,

а ръцете притихнали

са птици безкрили.

Мигове, трепнали в чудо –

като пламъче бледо -

невидимо,  крехко и мило –

ето светулката, где се е скрило.

 

Щом заговориш,

песен тонира

злободневния шум.

И сърцата на хората

се обръщат улисано

- ангел паднал ли

с шепот ги вика,

или листа от бреза им шептят,

или звездите се ронят

магически...

 

Вечер ще седнеш

до рожба – твоята сянка,

с твоя осанка, очи и плахо сърце,

ще ù разкажеш с глас на дете

как в гората на хората

има толкова бели мечти

и съцветия ярки.

Колко е страстно да бъдеш човек,

доброто да даваш

и в душата ти бог да е с теб.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Златина Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...