Жена с очи на сърна

                             на П.

В тебе има плаха сърна –

скриваш тъгата ù в поглед

- бездна в черни очи.

Няма викове в тях,

а сълзите стоят

като гълъби кротнали

на морски прозорец.

Тях синевата ги топли,

а ефирът ги мами гальовно.

Свитото тяло

- черупка срещу света людоед,

а ръцете притихнали

са птици безкрили.

Мигове, трепнали в чудо –

като пламъче бледо -

невидимо,  крехко и мило –

ето светулката, где се е скрило.

Щом заговориш,

песен тонира

злободневния шум.

И сърцата на хората

се обръщат улисано

- ангел паднал ли

с шепот ги вика,

или листа от бреза им шептят,

или звездите се ронят

магически...

Вечер ще седнеш

до рожба – твоята сянка,

с твоя осанка, очи и плахо сърце,

ще ù разкажеш с глас на дете

как в гората на хората

има толкова бели мечти

и съцветия ярки.

Колко е страстно да бъдеш човек,

доброто да даваш

и в душата ти бог да е с теб.