Жената

                                           Жената

Тя е красива и толкова необяснима,

понякога – силна, понякога – ранима.

Вечер нежна мила и добра жена,

сутрин нервна, буйна стихия една.

Веднъж е като слънцето усмихната,

после на облак дъждовен прилича.

С усмивка чаровна пленява сърца,

а бурята връхлита ги изневиделица.

А мъжа до нея, той я такава обича,

мила, чаровна, дива, но в нея се врича.

Веднъж е за нея мил и добър баща,

а после лош, иди я разбери сега.

Тя жената си остава неразбрана,

една красота и загадка голяма.

Ако е Тя твоята любов, майката

на децата ти, затвори устата и с целувка.