Жената
419
0
0
Жената
Тя е красива и толкова необяснима,
понякога – силна, понякога – ранима.
Вечер нежна мила и добра жена,
сутрин нервна, буйна стихия една.
Веднъж е като слънцето усмихната,
после на облак дъждовен прилича.
С усмивка чаровна пленява сърца,
а бурята връхлита ги изневиделица.
А мъжа до нея, той я такава обича,
мила, чаровна, дива, но в нея се врича.
Веднъж е за нея мил и добър баща,
а после лош, иди я разбери сега.
Тя жената си остава неразбрана,
една красота и загадка голяма.
Ако е Тя твоята любов, майката
на децата ти, затвори устата и с целувка.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Миленов Всички права запазени
