Oct 7, 2021, 1:31 PM

Жената

  Poetry » Love
428 0 0

                                           Жената

 

 

Тя е красива и толкова необяснима,

понякога – силна, понякога – ранима.

Вечер нежна мила и добра жена,

сутрин нервна, буйна стихия една.

 

Веднъж е като слънцето усмихната,

после на облак дъждовен прилича.

С усмивка чаровна пленява сърца,

а бурята връхлита ги изневиделица.

 

А мъжа до нея, той я такава обича,

мила, чаровна, дива, но в нея се врича.

Веднъж е за нея мил и добър баща,

а после лош, иди я разбери сега.

 

Тя жената си остава неразбрана,

една красота и загадка голяма.

Ако е Тя твоята любов, майката

на децата ти, затвори устата и с целувка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Миленов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...