Тя няма в косите си слънце на кичури.
Но пръска във мрака искри. -
Когато на пръсти съня ни пресича -
жената на трийсет и три.
Дъждът по чадъри и покриви дращи.
В кафето ни есен горчи.
Но пием на ледени глътки изящност
от нейните жарки очи.
И седем посоки, и три пълнолуния -
стрелките обратно въртят.
А тя - с рамене и пети нецелунати -
и поглед не хвърля назад. ...